Не идвай,друмнико*,във моя двор

когато вън е страшна суша

и върлуват болести и мор...

Лошите ти мисли мога като хрътка да подуша.

Не съм ти кладенец,ни извор бял.

Жаждата си с мене ти не можеш утоли.

На собствен огън си горял...

Знай,душата напоява се единствено когато в тебе дъжд  вали.

Не тропай,друмнико,на моята врата.

Тя отдавна е заключена за теб!

Не съм подслон за през нощта...

Заплашваш ме с пожар ли? Е,опитай да запалиш лед!

Върви си,друмнико! Не си желан!

Не се ли умори животи да разнищваш?

Не се усмихвай мило. Знам-

след теб остават само пепелища!

Върви си и от мене запомни,

че с огън жажда се не утолява.

Недей се жалва,че сам си вече много дни...

Ти париш.Затова те изоставят.

Сега заплашваш? И  твърдиш,че си могъщ?

Няма тебе кой да приюти!

Щом гониш всеки облак,няма да получиш дъжд,

за убитите надежди няма кой да ти прости.

Укроти се! И за тебе ще е по-добре!

И се радвай, че водите на гнева ми трудно се отприщват!

Не се боя! Душата ми дълбоко е море,

а отвътре ти си само пепелище...

*друмник-скитник,пътник