Не идвай,друмнико*,във моя двор
когато вън е страшна суша
и върлуват болести и мор...
Лошите ти мисли мога като хрътка да подуша.
Не съм ти кладенец,ни извор бял.
Жаждата си с мене ти не можеш утоли.
На собствен огън си горял...
Знай,душата напоява се единствено когато в тебе дъжд вали.
Не тропай,друмнико,на моята врата.
Тя отдавна е заключена за теб!
Не съм подслон за през нощта...
Заплашваш ме с пожар ли? Е,опитай да запалиш лед! ...