Под прозореца ни – слива.
Още мъничко дръвче.
Но неýгледна и крива...
Има време - ще расте!
Щом южнякът тук повее,
побелява като сняг.
Всички клончета по нея
се покриват с нежен цвят.
И тогава става чудо -
не на сън и не мечта:
в тази, пролетната лудост,
тя излъчва красота!...
В двора, в малката градинка
с несъбудени цветя,
в бяло като балеринка
радва се на пролетта!
Слънцето й се усмихва,
гледа я с добри очи...
Миличката тя, притихва,
под вълшебните лъчи!...
Топлият ветрец я гали
и листенцата трептят.
Облачета на парцали
спират да я поздравят!
Тази Пепеляшка съща,
уж неýгледна на вид,
във принцеса се превръща,
доживяла звезден миг!...
© Роберт Все права защищены