Роби (Роберт)
511 3486
26.01.2017 г., 8:26 ч.

Пепеляшка 

  Поезия » Пейзажна
617 4 17

Под прозореца ни – слива.
Още мъничко дръвче.
Но неýгледна и крива...
Има време - ще расте!

 

Щом южнякът тук повее,
побелява като сняг.
Всички клончета по нея
се покриват с нежен цвят.

 

И тогава става чудо -
не на сън и не мечта:
в тази, пролетната лудост,
тя излъчва красота!...

 

В двора, в малката градинка
с несъбудени цветя,
в бяло като балеринка
радва се на пролетта!

 

Слънцето й се усмихва,
гледа я с добри очи...
Миличката  тя, притихва,
под вълшебните лъчи!...

 

Топлият ветрец я гали
и листенцата трептят.
Облачета на парцали
спират да я поздравят!

 

Тази Пепеляшка съща,
уж неýгледна на вид,
във принцеса се превръща,
доживяла звезден миг!...

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??