Пеперуда сладка и красива,
малка и неповтирима,
пърха весело с крилца
тази малко палавница.
Синя или пък червена,
тя пак ме опленява,
трепетно щом започне да лети,
със захлас следя полета
ù.Тази движеща се красота,
обляна в самота,
право напред върви,
уверена във полета си.
Но както тя красеше
дълбокия мрак на нощта,
така от погледа ми изчезна
тази невероятна светлина.
© Ивета Ценкова Все права защищены