Feb 10, 2011, 7:53 PM

Пеперуда

  Poetry
707 0 0

Пеперуда сладка и красива,

малка и неповтирима,

пърха весело с крилца

тази малко палавница.


Синя или пък червена,

тя пак ме опленява,

трепетно щом започне да лети,

със захлас следя полета

ù.


Тази движеща се красота,

обляна в самота,

право напред върви,

уверена във полета си.


Но както тя красеше

дълбокия мрак на нощта,

така от погледа ми изчезна

тази невероятна светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Ценкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...