10.02.2011 г., 19:53

Пеперуда

708 0 0

Пеперуда сладка и красива,

малка и неповтирима,

пърха весело с крилца

тази малко палавница.


Синя или пък червена,

тя пак ме опленява,

трепетно щом започне да лети,

със захлас следя полета

ù.


Тази движеща се красота,

обляна в самота,

право напред върви,

уверена във полета си.


Но както тя красеше

дълбокия мрак на нощта,

така от погледа ми изчезна

тази невероятна светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Ценкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...