Предадох ти се доброволно,
защото исках да бъда прегърната.
Като ваза, която иска да бъде напълнена.
Като рамо, което трябва да бъде загърнато.
Като устни, които чакат да бъдат погълнати.
А ти потъпка моя подарък,
стегна китките ми със въжета.
Поднесох ти душата си, пожертвах я.
А ти, наместо да ми подариш небето,
ме сложи в стая със резета.
Разпъна пеперудата във мен на кръст.
Невинни счупени криле. На прах.
А твоят гняв не секва, ражда още гняв.
и той избухва. Крилете ми горят.
Изгарят дълго - страдание без край.
Желаех точно ти да ме запълниш -
като вода във бели длани,
като ухание на поляни.
Ала желанието свърши
с криле, на пепел разпиляни.
С отчаян пеперуден вик.
Разпъната на гневен кръст,
душата ми крещи със всеки миг.
Душата, подарена доброволно,
поднесена едва ли не на закачалка.
Ще дойде ден, и твоите ключалки
ще те разпънат - като кукла на конци.
Затова събирай, жътварю, жътвата си,
реколта пеперудени души.
© Аделина Стоянова Все права защищены