Пеперудена жътва
Предадох ти се доброволно,
защото исках да бъда прегърната.
Като ваза, която иска да бъде напълнена.
Като рамо, което трябва да бъде загърнато.
Като устни, които чакат да бъдат погълнати.
А ти потъпка моя подарък,
стегна китките ми със въжета.
Поднесох ти душата си, пожертвах я.
А ти, наместо да ми подариш небето,
ме сложи в стая със резета.
Разпъна пеперудата във мен на кръст.
Невинни счупени криле. На прах.
А твоят гняв не секва, ражда още гняв.
и той избухва. Крилете ми горят.
Изгарят дълго - страдание без край.
Желаех точно ти да ме запълниш -
като вода във бели длани,
като ухание на поляни.
Ала желанието свърши
с криле, на пепел разпиляни.
С отчаян пеперуден вик.
Разпъната на гневен кръст,
душата ми крещи със всеки миг.
Душата, подарена доброволно,
поднесена едва ли не на закачалка.
Ще дойде ден, и твоите ключалки
ще те разпънат - като кукла на конци.
Затова събирай, жътварю, жътвата си,
реколта пеперудени души.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Аделина Стоянова Todos los derechos reservados
...
