Пеперуди със зелени очи
Целувах ли твоите устни?!
Далеч ме отнесе, Съдба...
Кога ще се върна -
да тръгнем?
Да тръгнем по нощна дъга.
Да тръгнем!
Да тичаме даже -
по детски - с дървета, с гора.
Къде ме отнасяте, Ветре,
зелена съм аз - Свобода?!
Зелени са моите длани -
заровили пръсти в небе.
Зелено, със поглед те галех
и пазех плътта на Острец,
която зеленото крие
в коприна от бяла мъгла -
заключила смях в какавиди.
Съня - хлорофил за крила.
Заровила пръсти във тебе -
затоплена сутрешна скреж
избухва и блика от свежест -
отключен размах светлина -
с ключа на безплътната нежност.
Зелени са моите длани,
но бяла тъга ги кове.
И росните капки се стягат -
далечност - на кубчета лед.
Самотно... Отивам далече.
От моето Слънце - далеч.
Ще чакам прегръдка до течност
от пролетен вятър - горещ.
Отивам си!
Връщам се!
Идвам!
Целувах ли устните днес?!
Целува ме тъжната Зима,
откакто ме няма при теб.
Аз пазя плътта кадифена -
по моята кожа расте.
Покарват дървета големи
и спомени в твой силует.
Ще пазя зеленото в мене.
Ще пазя зеленото в теб.
В Острец - ние двойно зелени -
с усмивка на малко дете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Северина Даниелова Все права защищены
