Пеперуди със зелени очи
Целувах ли твоите устни?!
Далеч ме отнесе, Съдба...
Кога ще се върна -
да тръгнем?
Да тръгнем по нощна дъга.
Да тръгнем!
Да тичаме даже -
по детски - с дървета, с гора.
Къде ме отнасяте, Ветре,
зелена съм аз - Свобода?!
Зелени са моите длани -
заровили пръсти в небе.
Зелено, със поглед те галех
и пазех плътта на Острец,
която зеленото крие
в коприна от бяла мъгла -
заключила смях в какавиди.
Съня - хлорофил за крила.
Заровила пръсти във тебе -
затоплена сутрешна скреж
избухва и блика от свежест -
отключен размах светлина -
с ключа на безплътната нежност.
Зелени са моите длани,
но бяла тъга ги кове.
И росните капки се стягат -
далечност - на кубчета лед.
Самотно... Отивам далече.
От моето Слънце - далеч.
Ще чакам прегръдка до течност
от пролетен вятър - горещ.
Отивам си!
Връщам се!
Идвам!
Целувах ли устните днес?!
Целува ме тъжната Зима,
откакто ме няма при теб.
Аз пазя плътта кадифена -
по моята кожа расте.
Покарват дървета големи
и спомени в твой силует.
Ще пазя зеленото в мене.
Ще пазя зеленото в теб.
В Острец - ние двойно зелени -
с усмивка на малко дете.
© Северина Даниелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мартина, Ена, Яхя - радвам се, чеви е харесало (:
-С -
този полет е за чувствителни натури...браво Северина !
-
Хм... има връх Острец и на Витоша - 1838 метра
Хареса ми чувството в стиха.
Когато става дума за планина и зелено... нямам спирачки
-
Много ми хареса!
-
Той, Надежда, Росица - Благодаря, че се отбихте (: (: (:
-С -
Много хубаво стихотворение!
-
Хареса ми,Ина,много!
-
"...
Отивам си!
Връщам се!
Идвам!
Целувах ли устните днес?!
Целува ме тъжната Зима,
откакто ме няма при теб.
..." Зимата не винаги е тъжна, и все пак е много добро... -
не толкова зелено - колкото тогава, но:
http://www.apriltsi.net/media/k2/items/cache/62fb5f1024529266c6e71c0c0c9ddb3c_XL.jpg -
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%86_%28%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B8%29
П.С. Ако беше казала, че става дума за връх Седлото в Стара Планина, щях да се сетя. От къде да знам, че го наричат и Острец. -
Съмнявам се наименованието Острец да съществува само на 1, или 2 места в България. Вярвам ви, че е така. Щом става въпрос за Родопите, значи всичко е ок - там всичко е голямо и много зелено. Горе-долу същата картинка в умален вариант беше там, нищо че е Старопланинско.
-
Не знам, какво е Острец до Априлци, но връх Острец до Велинград го знам. Можеш да видиш в уикито информация за върховете в Родопа.
-
Божура, вие съвсем няма защо да се обръщате към мен с „вие“. Аз - да.
Радвам се, че в крайна сметка въпросът с течността се установи. Вие си изберета коя най-ви приляга.
Как разбирам по кожата да расте плът?! Боже, защо трабва да обяснявам нещо по 100 пъти... Така както дърво, трева, или мъх расте от почвата. Сега ще кажете, че и почвата не е плът. От сега съм несъгласна с това (:
Бостан, родом съм от Ловеч. Не живея там от 6 години насам. Нямам нищо общо с Велинград. Става въпрос за Острец, защото там (Априлци) прекарах една прекрасна почивна седмица преди известно време. И да - Острец бе най-високото и най-зеленото нещо наблизо. За Еверест ли трябваше да пиша?! Той пък не е зелен, да му се не види...
-С -
То, за велинградчани по-високо и зелено от Острец няма... А там има само един недостроен все още параклис, няколко дървени заслона от дъжд с пейки и маси от дънери и естествено дървета, от които не можеш да видиш никаква природа наоколо!
-
тъй като и на мен ми е кухо пространство и малко си почивам - пак ви отговарям. И аз като вас - не обичам да ми е скучно никога. Заяждането е ок в почивките.
„течните прегръдки с неустановена течност“ какво значи според вас?! Аз го разбирам като ОТ. Кажете как да го разбирам...
Вие как разбирате мъха, като плът, или като кожа?
-С -
Мисана, радвам се, че ти хареса, но това е стар полет, може би преди 3 месеца, или 4. Сега знаеш как стоят нещата...
Божура, прегръдките не са ОТ, а ДО течност. Ако имате малко логика, бихте се досетили защо е така от предишните стихове. Отказвам да разчленявам тялото на стихото, за да ви угодя Не съм мислила в/у екзистенциалния въпрос за кадифето, що се отнася за рипсено и гладко... но тъй като за него изрично настоявате - ще благоволя да обясня моето: става въпрос за мъх, трева, ако щете, може би дървета, в крайна сметка - флора. Много съжалявам, ако никога не сте изпитвали чувството да се слеете с природата и то с още някой до вас. Имам подозрения, че липсата ви на чувствителност е виновна... Очаквам ответния “удар“, не го бавете, защото съм нетърпелива натура
-С -
Много хубаво, нежно и чисто стихо, Ина! Това си ти. Тук си напълно тъждествена със същността си. Много се радвам, че отново летиш.
Р-А-Д-В-А-М СЕ!!!
Оценката ми е 6!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Сърдечен поздрав: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Зелени са моите длани -
заровили пръсти в небе."
Имаш дарба да пишеш, но ще ти кажа, че колкото си по-кратка си в изказа си, толкова ще намираш най-точните и силни думи и въздействието на думите върху читателя, ще бъде по-голямо. Мнението ми е неангажиращо.
Пиши!