15 июл. 2010 г., 21:23

Перестройка

742 0 7

Змията, знаят и децата,
от Бога беше прокълната,
затуй, че Ева съблазни,
в праха навеки да пълзи.
Та съблазнителката, значи,
отдавна във калта се влачи.
През пущинаци се провира,
за гнусна всеки я намира.
От нея всеки с ужас бяга
и често гонят я с тояга.
Живее мразена, презряна,
нали е грешница голяма.
Но знаем ние, че във нея
всъщност Дявола живее.
А свит във тясната ù кожа
да си мирува той не може.
Откакто е напъхан тука,
умира си от яд и скука -
би сторил толкова злини,
вместо да съска и пълзи.
Реши, без много да се бави,
преврат набързо да направи.
Лъвът не му е симпатичен.
Лъвът змиите не обича.
Защо пък да не уреди
от трона му да го свали?
И ето, че се почна, братче!
Тук подхвърли компроматче,
там просъска гадна клюка.
На врати безброй почука,
шепна, плаши, убеждава,
облаги сладки обещава,
раздава постове в аванс...
И алчните видяха шанс
за тайничките си мечти -
за власт, за слава, за пари...
За царски жезъл и за слава
един ли, братко, се надява?
За този сладък свой мерак
ще станат с Дявола ортак.
Но алчните, властолюбиви
са много често и страхливи.
- Идеята си заслужава!
Но трудно Лъв се побеждава!
Змията тихичко им съска: 
- Не се плашете като гъски!
Ще пуснем глутницата Вълча
срещу Лъва да се опълчи.
Ще го преследват чак до гроба,
че побеснели са от злоба.
Щом тронът царски е свободен,
ще чуем и гласа народен.
Ще изберем с народен глас
Владетел - някого от вас.
Шушукаха, умуваха, кроиха...
А Глутницата лесно убедиха
с амнистия и бъдна слава
и с кокал,
ако заслужава...
И гръмна скоро новината:
"Без цар сме вече във гората!"
Веднага юрнаха се всички -
от зверове до дребни птички -
да грабнат царската корона,
да се докопат те до трона.
Но знаете ли кой спечели?
Нито силни, нито смели,
нито умни, ни красиви,
нито пъстри, нито сиви!
Сатаната бе избрал 
"най- подходящия" за крал.
На оспорвания трон
се възкачи един Питон.
Хем е силен, хем голям
и на Змията братовчед е, знам.
Питате с какво блести?
Ами Влечуго е и той пълзи!
На Лидера е " Свой човек"!

Така е било век след век.
Коварният преврати прави
с чуждите юмруци здрави.
След туй, за собствена облага,
за вожд себеподобен слага
.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гени, превъзходно е!
    Нашите мили, родни картинки са описани от теб по един изключително майсторски начин.
    Завладяващо, забавно,поучително !
    Хареса ми !

  • Чета и ти се радвам,за мен ти израстваш с часовете!!!!!Браво!!!
  • Здравейте, приятели!

    Животът днес не е вълшебна приказка.
    Животът ни не е очаквания химн възторжен.
    Животът днес е сива, мрачна проза,
    елегия за рухналите ни надежди.
    Идилиите се оказаха илюзии!
    Опиянени от възторжените песни,
    от героичните балади и поеми,
    повярвахме наивно във една утопия.
    За „Промяната” написаха се оди,
    търсехме поезия красива в нея...
    А тя била трагикомедия,
    превръщаща се днес във драма.
    Сега душата ми по- рядко ражда
    стихове любовни, строфи романтични.
    Животът ми диктува басни
    и сатира, за да разтърсят примирените.
  • Представяш по чудесен начин мъдри послания, Жени!
    Браво и от мен!
  • Интересна бясня и много достоверна!
    Поздрав, Генка!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...