Змията, знаят и децата,
от Бога беше прокълната,
затуй, че Ева съблазни,
в праха навеки да пълзи.
Та съблазнителката, значи,
отдавна във калта се влачи.
През пущинаци се провира,
за гнусна всеки я намира.
От нея всеки с ужас бяга
и често гонят я с тояга.
Живее мразена, презряна,
нали е грешница голяма.
Но знаем ние, че във нея
всъщност Дявола живее.
А свит във тясната ù кожа
да си мирува той не може.
Откакто е напъхан тука,
умира си от яд и скука -
би сторил толкова злини,
вместо да съска и пълзи.
Реши, без много да се бави,
преврат набързо да направи.
Лъвът не му е симпатичен.
Лъвът змиите не обича.
Защо пък да не уреди
от трона му да го свали?
И ето, че се почна, братче!
Тук подхвърли компроматче,
там просъска гадна клюка.
На врати безброй почука,
шепна, плаши, убеждава,
облаги сладки обещава,
раздава постове в аванс...
И алчните видяха шанс
за тайничките си мечти -
за власт, за слава, за пари...
За царски жезъл и за слава
един ли, братко, се надява?
За този сладък свой мерак
ще станат с Дявола ортак.
Но алчните, властолюбиви
са много често и страхливи.
- Идеята си заслужава!
Но трудно Лъв се побеждава!
Змията тихичко им съска:
- Не се плашете като гъски!
Ще пуснем глутницата Вълча
срещу Лъва да се опълчи.
Ще го преследват чак до гроба,
че побеснели са от злоба.
Щом тронът царски е свободен,
ще чуем и гласа народен.
Ще изберем с народен глас
Владетел - някого от вас.
Шушукаха, умуваха, кроиха...
А Глутницата лесно убедиха
с амнистия и бъдна слава
и с кокал, ако заслужава...
И гръмна скоро новината:
"Без цар сме вече във гората!"
Веднага юрнаха се всички -
от зверове до дребни птички -
да грабнат царската корона,
да се докопат те до трона.
Но знаете ли кой спечели?
Нито силни, нито смели,
нито умни, ни красиви,
нито пъстри, нито сиви!
Сатаната бе избрал
"най- подходящия" за крал.
На оспорвания трон
се възкачи един Питон.
Хем е силен, хем голям
и на Змията братовчед е, знам.
Питате с какво блести?
Ами Влечуго е и той пълзи!
На Лидера е " Свой човек"!
Така е било век след век.
Коварният преврати прави
с чуждите юмруци здрави.
След туй, за собствена облага,
за вожд себеподобен слага.
© Генка Богданова Все права защищены
Нашите мили, родни картинки са описани от теб по един изключително майсторски начин.
Завладяващо, забавно,поучително !
Хареса ми !