ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
13 июл. 2008 г., 22:50

Перфектно 

  Поэзия » Любовная
594 0 4

Пропуснато повикване във полунощ

посочва телефонът.

Регистъра с контактите преглеждам.

И като тази тръпка няма втора -

надявам се да бъдеш ти отсреща.

 

Няколко сигнала за свободно,

цялата изгубена в мълчание.

Дочувам повик:

- Чакам долу...

И краката ми се разтреперват.

 

Модел последен е колата черна,

а ти си елегантен до полуда.

С въздишка тежка се замислям,

дали не си поредната заблуда.

 

Отварям шкафа,

роклята златиста слагам.

Завъртам се и се оглеждам,

В чантата парфюм поставям

и във скъпите сандали блясвам.

 

Асансьорът спира и вратата се отваря,

бавно ме придърпваш за ръката.

Опираш устни страстно в мене,

усещаш ли на кожата ми аромата?...

 

С ръка погалваш ти лицето,

изпиваш ме със устни цяла.

Тази нощ ще бъде светла,

устните жадуват тебе само,

а ръцете ми по тялото ти лепнат...

 

© Ангелина Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??