15 окт. 2017 г., 19:09

Перо мое

794 2 8

   Перо мое

 

Перо мое, мое мило перо,

с теб сме заедно, с теб сме едно!

Разказваме на хората за Любовта.

За Самотата,за Живота изпълнен с тъга.

За Вярата, изпълнена с Надежда една.

За малките и пораснали деца.

За Слънцето с топлите си лъчи.

За Морето с пенливите си вълни.

За Младостта буйна и непредвидима.

За Старостта изпълнена с Тъга.

За Красотата в човешката Душа.

За Жената, истинска с ценности и качества!

За Лятото носещо ни топлина.

За Есента изпълнена с красота.

За Зимата снежна, бяла картина една.

За Пролетта красива, надежда една.

Едно вдъхновение и вземам те в ръка,  

и ражда се произведение сега,      

разкривам моята душа за хората.                                                             

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....