9 янв. 2016 г., 20:35

Перото

1.3K 1 0

Трудно ще замениш перото със писалка,

но мастолото в буркана е отдавна замръзнало.

Нямаш избор, хващаш бездушната пластмаса

и започваш да редиш буквите като мъниста-

 

Една след друга, вече "някакви" си букви там поставяш

и замислено след всяка запетая и точица спираш,

и припомняш си някогашната наслада от перото:

 

Как заедно се разхождахте по редовете на белите листя

и как дарявяхте с живот всяка буква на света,

как заедно от нищото сътворявахте света,

как леко на стойката поставяше го и лампата загасяше,

а Луната горе изгряваше и деня изгаряше.

 

И сякаш сърцето ти започваше да пари

и кръвта в мастило

течащо във вените ти се изменяше.

Сякаш не ти, а някой друг в теб живееше

в тези кратки но вечни мигове.

 

А сега си просто сам,

само ти с някаква космическа пластмаса в ръка.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Дали може тя да върне чувството на вечността?

Или ще го замени със самота?

*******************************************************************************

 

Как заедно обхождахте белите листя

и как трепереше ръката ти,

когато лек гъдел от перото ти усети

и капка мастило от трепетът ти 

покапваше и по буквите

се стичаше  

и после  всичко започваше отново.

Ти и то, заедно пред вратата на света.

 

Дали и с пластмасата ще е така?

Или ще е просто "здравей","довиждане"!

 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...