Трудно ще замениш перото със писалка,
но мастолото в буркана е отдавна замръзнало.
Нямаш избор, хващаш бездушната пластмаса
и започваш да редиш буквите като мъниста-
Една след друга, вече "някакви" си букви там поставяш
и замислено след всяка запетая и точица спираш,
и припомняш си някогашната наслада от перото:
Как заедно се разхождахте по редовете на белите листя
и как дарявяхте с живот всяка буква на света,
как заедно от нищото сътворявахте света,
как леко на стойката поставяше го и лампата загасяше,
а Луната горе изгряваше и деня изгаряше.
И сякаш сърцето ти започваше да пари
и кръвта в мастило
течащо във вените ти се изменяше.
Сякаш не ти, а някой друг в теб живееше
в тези кратки но вечни мигове.
А сега си просто сам,
само ти с някаква космическа пластмаса в ръка.
© Мария Всички права запазени