21 дек. 2019 г., 09:11

Perpetuum mobile 

  Поэзия
1690 6 19
Една жена в леглото стене,
устни и́ напукани от жажда.
Започва се обратното броене,
нов живот на този свят се ражда.
Една жена... едно сърце,
една любов като вселена.
Две нежни - ласкави ръце,
поемат го с усмивка уморена.
Една жена, сред радост и неволи,
косата и́ е вече побеляла.
Детето възмъжа, а тя – защо ли,
над него бди, за него би умряла. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Коледен подарък »

3 место

Предложения
: ??:??