Dec 21, 2019, 9:11 AM

Perpetuum mobile

  Poetry
2K 6 19

Една жена в леглото стене,

устни и́ напукани от жажда.

Започва се обратното броене,

нов живот на този свят се ражда.

 

Една жена... едно сърце,

една любов  като вселена.

Две нежни - ласкави ръце,

поемат го с усмивка уморена.

 

Една жена, сред  радост и  неволи,

косата и́ е вече побеляла.

Детето възмъжа, а тя – защо ли,

над него бди, за него би умряла.

 

Една жена и шепа пръст,

детето и́ отдавна е голямо,

стои пред  дървения кръст,

и се прощава... Сбогом Мамо!

.......................................................

Една жена в леглото стене,

една Богиня с тленно тяло,

едно дете се ражда, в ново време,

и всичко почва от начало.

“Перпетуум мобиле“...

 

Авт. Весо: 20.12.2019г.

 

В навечерието на Рождество Христово,

коледен подарък за всички майки.

Вечният двигател на живота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Христов All rights reserved.

The work is a contestant:

3 place

Comments

Comments

  • Благодаря ти Литатру. Здраве и усмивки да има.
  • Поздравление, художник!
    И здраве!
  • Благодаря ти Иржи за милите думи и знаеш ли..... ти ме класира с великолепния си коментар.
    Признавам си /без бой/, че мерената реч си ми е хоби и съм тук, за да се забавлявам с прекрасни хора като вас, пък и да си "сверя часовника", става ли от мен нещо или не.Още веднъж ти благодаря, че ми подари "крила", все пак Коледа е и валят подаръци. Да е весела и ползотворна за теб и близките ти новата 2020г.
  • Съжалявам, че не съм участвала в оценката, за да се класираш, Веселине!Затова сега двойно се насладих на стиха ти, и се питам-защо си художника, като си такъв прекрасен поет! Или две в едно?! Може и повече да са!!Честита Коледа и весела Нова Година!
  • Нека започна с: Честита Коледа на всички! Дочка, благодаря ти специално, че се отби при мен, за да ме поздравиш. Оценявам го. Инке-Калинке, със същото удоволствие/ че и с по-голямо/ приемам поздрава ти. Мими, "светулчице", ти озаряваш по някакъв странен начин душите на хората около теб. Толкова мекота има в пожеланието ти към мен и в поезията ти. Ей хора......Благодаря ви от сърце!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...