Perpetuum mobile

Тази есенна наша

обич късна сега –

с  ветровете донася:

малка, нежна тъга...

Тръгват жълтите ли́сти

в страшно дългия път

на прозря́ните истини,

но все в кръг се въртят...

... във „перпетуум мобиле”

от красиви листа

с ветровете пребродили

всеки кът в Есента...

И торнадно възнесени

с цвят на мляко с кафе,

дръзко вихрят ги есенни,

но добри ветрове...

Скъпа зная в поредното

изпитание как,

да си върнем вълшебното

чувство есенно пак.

И в магията есенна

ако тръгнем в нощта,

с ветровете понесени

да вървим в Есента...

Нежност ще ни задъхва,

а от страст обладан

сам и Вятърът-влъхва

ще ни води натам...

Може да е последното

във сребристият мрак,

но реално погледнато

от Съдбата е знак!...

Любовта задължава

с  оня вечен финес,

който все продължава

да ни грабва до днес...

... Може би ни разнежва

в Есента за това,

че с последна надежда –

свежда в у́нес глава!...

Есента /.2020.