Персеиди
Намисли ли поредното желание –
при тебе те се сбъдват скоротечно –
мечта в завоя и… топло признание...
С очите си притиснеш ли, крайречно
газела до гърдите си, с потаен вик,
застинал в лоното на устни нежни –
залива те смехът ù звънък, и във миг
разплисква се в зениците безбрежни.
Не са ти нужни искри и звездопади,
едва спасил се от горяща нега,
в равното пресичаш сънени ливади,
още търсиш сляпо свойта свобода.
Поредният смисъл, и в опита горчив,
не и последен - от Слънце погален -
по алеите стъпваш "беден", но щастлив
в живота познал си и пламъка ален!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
