Песен
Загърмя. Затрещя. Заваля.
И престана.
И се цветна в небето дъга,
неразбрала
как всичкото в този дъжд
стана,
между тебе и мен
на брега.
Онемява дъгата,
под нея се чудим -
с потреперващо-влажни тела -
непростимо
виновни
приятелство губим,
а невинни сме пред любовта.
Ех, любов,
гръмотевично искрена,
песен литнала,
стих, благослов,
дъжд отнесе
приятелство истинско,
за да дойде голяма
любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бисер Бойчев Все права защищены
