23.09.2009 г., 12:56

Песен

674 0 2

Загърмя. Затрещя. Заваля.
И престана.
И се цветна в небето дъга,
неразбрала
как всичкото в този дъжд
стана,
между тебе и мен
на  брега.

Онемява дъгата,
под нея се чудим -
с потреперващо-влажни тела -
непростимо
виновни
приятелство губим,
а невинни сме пред любовта.

Ех, любов,
гръмотевично искрена,
песен литнала,
стих, благослов,
дъжд отнесе
приятелство истинско,
за да дойде голяма
любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...