Птичка в цъфнала градина пее и със свойта гласна жар,

прелестнo и радостно копнее за небесна висота...

Разлей над мене светлината си, о, душа тайнствена!

Премини и небосвода звезден и пред сиянията спри с възхита,

омаяна от  блясъка далечен.

Да мога като птица в простора да се рея,

да съзерцавам ден след ден владенията на Боговете древни.

            О, вие, духове с глави на ястреби,

с очи безстрастни,

вие, така високо кацнали,

чуйте добре магическите думи,

изричани от тези, които до ковчега ми пристъпват,

поел към своя дом незнаен.