Песен по време на чума
Залюлей ги в добрата си песен, Земя,
да не чуят горчивия плач на Бергамо.
Под зловещия блясък на месец – кама,
днес е време за плач, а за радост е рано.
Потопен в страх и ужас е древният Рим
и се моли горещо пред всяка икона,
насред клади – очи на зловещ серафим,
иска трескаво прошка, не тежка корона.
Без утеха в прегръдка, с разбито сърце,
призовава Италия днес от балкони
да не падаме духом и с ведро лице
да преборим скръбта си със смях и канцони*.
Не за пръв път в руини, потоп, земетръс,
след проверка на опън и тест – съпричастност,
ще изправи отново Европа цял ръст,
пила не кръв, а огън от чаша причастна.
В плен, духът на света ни е жив, несломим –
любовта си към ближния с маска не крие.
Ще възкръсне Италия в съдния ден
не с "Белла, чао!", а с "Бон джорно, Мария!".
20.03.2020
https://www.youtube.com/watch?v=t4iq2UdGMmw&list=RDt4iq2UdGMmw&start_radio=1
https://www.youtube.com/watch?v=PEisigjPPxA&list=RDPEisigjPPxA&start_radio=1
*канцона – в музиката: вокална песен за един глас с народни мотиви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
