Тази сутрин пробуди ме нещо

с подарък от други земи.

С тези думи денят неизгрял ме посрещна:

Близо до мен бъди, моя обич,

близка с мен остани!

Дълга като реката,

топла като обятия чакани,

като първи сняг, носещ мир..

и като вътрешен вятър,

сякаш някой докосва с душата си

преди първите светли лъчи.

Тези думи дойдоха сами:

Близо до мен бъди, любов моя,

близо до мен остани..

И когато сам пожелаеш

мойте мечти прегърни.

В теб са всичките тайни ключета.

Очите ти скрити мелодии шепнат.

А моите пеят без звук:

Близо до мен бъди, моя обич,

както сега си тук.

Когато ме стигне сянката бледа

и първият сняг се стопи,

когато вятърът в миг ме поеме

като птица до теб ще лети

тази мъничка песен и тихо ще пее
с нечии нежни очи:

Близо до мен остани, моя обич,

до мен близо бъди.