14 нояб. 2008 г., 23:04

Песен за любовта...

1.1K 0 7
 

 

Песен за  любовта...

 

Изплаках се и няма вече сълзи,

изчаках се и няма вече за какво,

едничка мъката по тялото пълзи,

обзела цялото ми същество.

 

Любов, остана ми самичка

да топля те със своето сърце,

протегнала като дете ръчичка

с надежда да ти подадат ръце.

 

Дори такава ще те пазя вярна,

че имаш свой живот и шанс,

любов, понякога неблагодарна,

за да погиваме във твоя транс.

 

 

 ЕТ МАЧИБО  -  2008 г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Влюбен си приятелю,нищо по прекрасно!
  • Аз умирам и светло се раждам
    разнолика нестройна душа
    през деня неуморно изграждам
    през ноща без пощада руша


    Благодаря ти Мариники - винаги имам нуждата от твоите думи. Носят и мъдрост и спокойствие и вяра.
    Ани пазя я и ще я пазя. Не мога да я сложа в саксия , ще стане като изкуствено цвете, но мога да я пазя дълбоко в душата си, макар там винаги да бъде ранявана от раните които понасям аз. Но по добро място не зная. Може би имам още много да уча за любовта и за това как да се грижа за нея. Благодаря Ви на всички за подкрепата в миговете когато имам нужда от такава.
  • любов е това...и тъжна песен любовна...
    но я носиш в душата и сърцето си...с много обич за теб.
  • Най-прекрасния транс е това!Дори и като спомен,заслужава си да го изживее човек!Поздрави!!!
  • НЕ на отчаянието!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...