14.11.2008 г., 23:04

Песен за любовта...

1.1K 0 7
 

 

Песен за  любовта...

 

Изплаках се и няма вече сълзи,

изчаках се и няма вече за какво,

едничка мъката по тялото пълзи,

обзела цялото ми същество.

 

Любов, остана ми самичка

да топля те със своето сърце,

протегнала като дете ръчичка

с надежда да ти подадат ръце.

 

Дори такава ще те пазя вярна,

че имаш свой живот и шанс,

любов, понякога неблагодарна,

за да погиваме във твоя транс.

 

 

 ЕТ МАЧИБО  -  2008 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Влюбен си приятелю,нищо по прекрасно!
  • Аз умирам и светло се раждам
    разнолика нестройна душа
    през деня неуморно изграждам
    през ноща без пощада руша


    Благодаря ти Мариники - винаги имам нуждата от твоите думи. Носят и мъдрост и спокойствие и вяра.
    Ани пазя я и ще я пазя. Не мога да я сложа в саксия , ще стане като изкуствено цвете, но мога да я пазя дълбоко в душата си, макар там винаги да бъде ранявана от раните които понасям аз. Но по добро място не зная. Може би имам още много да уча за любовта и за това как да се грижа за нея. Благодаря Ви на всички за подкрепата в миговете когато имам нужда от такава.
  • любов е това...и тъжна песен любовна...
    но я носиш в душата и сърцето си...с много обич за теб.
  • Най-прекрасния транс е това!Дори и като спомен,заслужава си да го изживее човек!Поздрави!!!
  • НЕ на отчаянието!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...