Песен за любовта...
Изплаках се и няма вече сълзи,
изчаках се и няма вече за какво,
едничка мъката по тялото пълзи,
обзела цялото ми същество.
Любов, остана ми самичка
да топля те със своето сърце,
протегнала като дете ръчичка
с надежда да ти подадат ръце.
Дори такава ще те пазя вярна,
че имаш свой живот и шанс,
любов, понякога неблагодарна,
за да погиваме във твоя транс.
ЕТ МАЧИБО - 2008 г
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени