Песен за огън и океанска вода...
Топла кожа.
Студени ръце.
Парещи устни...
Така е добре.
Погледи дълбоки и първични
ближат в тъмното плътта,
докосват се парещи, различни,
примигват, изчезват в нощта.
Къси и дълги сигнали,
бързи и бавни вълни...
Откъслечни спомени, фарове.
Откъслечни спомени
океанът не спира да носи.
В жарта с тебе пламваме,
а танцуват нестинарки боси...
Блъскат се, отчаяни, вълните,
ледени тласъци, пламък студен
разказва тихо за дните, в които
нестинарският огън гореше и в мен...
Изгаряща кожа.
И търсещи ръце.
Любов за мен няма,
но така е добре.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Живкова Все права защищены
