Oct 15, 2007, 9:19 AM

Песен за огън и океанска вода...

  Poetry
833 0 5

Топла кожа.
Студени ръце.
Парещи устни...
Така е добре.

Погледи дълбоки и първични
ближат в тъмното плътта,
докосват се парещи, различни,
примигват, изчезват в нощта.

Къси и дълги сигнали,
бързи и бавни вълни...
Откъслечни спомени, фарове.


Откъслечни спомени
океанът не спира да носи.
В жарта с тебе пламваме,
а танцуват нестинарки боси...
Блъскат се, отчаяни, вълните,
ледени тласъци, пламък студен
разказва тихо за дните, в които
нестинарският огън гореше и в мен...


Изгаряща кожа.
И търсещи ръце.
Любов за мен няма,
но така е добре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Живкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...