15.10.2007 г., 9:19 ч.

Песен за огън и океанска вода... 

  Поезия
605 0 5

Топла кожа.
Студени ръце.
Парещи устни...
Така е добре.

Погледи дълбоки и първични
ближат в тъмното плътта,
докосват се парещи, различни,
примигват, изчезват в нощта.

Къси и дълги сигнали,
бързи и бавни вълни...
Откъслечни спомени, фарове.


Откъслечни спомени
океанът не спира да носи.
В жарта с тебе пламваме,
а танцуват нестинарки боси...
Блъскат се, отчаяни, вълните,
ледени тласъци, пламък студен
разказва тихо за дните, в които
нестинарският огън гореше и в мен...


Изгаряща кожа.
И търсещи ръце.
Любов за мен няма,
но така е добре.

© Светла Живкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??