1 нояб. 2011 г., 19:55

Песен за росата 

  Поэзия » Другая
2930 0 13

                               Песен за росата

http://www.youtube.com/watch?v=j6oe3-uOskE  


                            адаптация и текст: Русин Катански

                                     (по стихове на Харалампи Харалампиев)

                                      изпълнява: Роси Найденова

                                      музика: Сергей Стойнов

                                      аранжимент: Сергей Стойнов

 

Росата е сълзите на нощта,

разплакана от сънищата бели.

Тя капе от зелените листа,

за да окъпе плодовете зрели.

Росата съблазнително мълчи,

когато Ева някого дарява

и ябълката да му загорчи,

преди да вкуси от любов наслада.

 

       Роса роси, роси роса

       от нощ в зори, от нощ в зори, отново с песента ни.

       Роси роса, роса роси,

       от нощ в зори, от нощ в зори, отново с любовта ни.

 

Росата чезне в първите лъчи –

родена е от ласките на облак.

Остава само в моите очи,

когато аз обичам те до болка.

Росата има право на живот,

до пламъка на слънчевия огън.

Като дете на синкавия свод –

достига до зениците на Бога.

 

       Роса роси, роси роса

       от нощ в зори, от нощ в зори, отново с песента ни.

       Роси роса, роса роси,

       от нощ в зори, от нощ в зори, отново с любовта ни.

 

                                                  

© Русин Катански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепен си, ама защо така дълго те няма?
    И ти липсваш, млади момко, хайде, ела и постой малко и тук!
    Вече реших, че някоя русалка те е похитила и взех да си поплаквам по малко...
    А днес е пазник, ти си тук!!!

    Прегръдка!
  • Много нежен текст! Капе като роса върху душата! Умълча ме, Русин!...
  • Много свежа и нежна песен, със текст, който също ми хареса...и клипчето хубаво...просто всичко от видяното и чутото, ми хареса!Поздрави,Руси,благодаря за розата ти!...и аз не мога да забравя срещата в Казанлък!
  • не зная как се пишат песни, Русин...но пък прочетеното
    ми харесва, свеж и непринуден текст...да си кажа,
    че и аз те обичам, знаеш...прегръщам те.
  • Харесах,Kataneca (Русин Катански).
    Сърдечен поздрав!
  • Както казва един човек, който много обичам: Бъди!*
  • Ей, мили мои момичета, развълнувахте ме. Аз също много, ама много ви обичам! С Алина и Таня не се познавам (надявам се това да стане), но какво да кажа за вас: Веси, Джейни, Риа, Светлана, аз мислено ви прегръщам, защото ви оценявам по достойнство. Вие сте оставили траен отпечатък в съзнанието ми и се надявам да бъдем близки приятели задълго. По въпроса с прозодиите съм съгласен с компетентното ти мнение, Риа, знаеш че ти си си ми верен критерии. След като достатъчно се оправдавах и застраховах, искам още мъничко да повдигна завесата. Работата, с която си изкарва доходите изпълнителката, е счетоводна и тя не се е занимавала никога с пеене, просто искаше да си има собствена песен. Аз спретнах текста, на база на чужди идеи и фрази за половин час, като разчитах, че когато отиде в студиото да я записва, ще ми се обадят с композитора да оправя, ако има нещо нередно... Но...нямаше реакция и така остана. Много държа по принцип да няма прозодии. А с песента "Песен за росата" прибързах, признавам, а и не съм искал нито стотинка за труда си. Все пак, претендирам да съм перфекционист и такива оправдания не ми прилягат, Приятелко! На „светлото” момиче, което се намира на 550 км от столицата ще кажа, не мога да казвам „не!” и това ми е и ще ми изиграе лоша шега, току-виж съм влязал в хрониките, този месец. Но това е тема за друг разговор... Пиша ви с любов и се стягам да почета представянето на книгата на също многообичаната от мен Албиция, в читалище „Н. Хайтов” в София, след около час.
  • росата има право на живот...
    прекрасно е!
  • И аз много те обичам, ама от мен да знаеш-хубаво е човек да казва и първия и милион и първия път не ...
  • Приятелю,
    Първо прочетох текста. Казах си - много е хубав. Свеж и нежен, коренно различен от порнобозите, с които ни залива масовата култура. После чух парчето. Въпреки твоята предварителна застраховка относно своите заслуги и възможностите на певицата, ще ти призная, че очаквах много повече. И от двама ви. Първият куплет е пълен с прозодии, за разлика от втория, където има само една. Ако това е твоята помощ, свършил си мечешка услуга на екипа.
    Не знам преди колко време е писана песента, но музиката звучи ретро. Изградена е на стандартни хармонии и е нищо повече от един кръчмарски шлагер от типа на песните "айларипи", които антични дами и кавалери пеят, щурмувайки някой планински маршрут.
    И изпълнението е... в остарял стил.
    А, да не забравя да ти кажа, че те обичам.
  • Не знаех, че си текстописец, приятел...
    Зароси от нежност в сайта с този текст!
    Поздрав!
  • !!!
  • Историята на тази песен е следната: Една моя позната - Росица Найденова, реши да си изпее авторска песен, без претенциите да бъде каквато и да е певица. Помоли ме да направим нещо, свързано с нейното име. Но след като тя е отишла при поета Харалампи Харалампиев и той е разрешил от неговите няколко стихотворения, обединени в цикъла "Росни песни" да се вземат идеи, та дори отделни стихчета, аз поех задачата да адаптирам и сложа текст и да се се оформи готов продукт, чувайки авторска музика на нашия известен музикант, тамбуриста Сергей Стойнов. Не предендирам за особени заслуги, тъй като текстът преди всичко е взимстван като идеи и фрази, но ако редакторите на любимия ми сайт решат, биха дали картбланш да се подпиша като съ(автор).
Предложения
: ??:??