4 февр. 2007 г., 23:03

Песен за самотата

2K 0 6
Забивам нокти в дланта
и от там кръв тече.
Пада гореща сълза
от плачещо сърце.

Две очи изгубили своя цвят красив
се взират в мрака,
на пътят безлюден и сив
си мечтаят човекът тъй любим да ги чака.

Устни нежно шепнат
твойто име в тишината,
когато плача - те трепнат,
проклинайки самотата.

Глас тънък и божествен,
едва улавящ се в празнотата,
но заслушаш ли се, пее чудна песен
за залеза на любовта и на болката зората
!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радито Балчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гери според мен тъжните песни са най-чисти и хубави, пълни с болка! Христо нямаш си напредстава колко много се радвам на твойте коментари! Ти си един от хората, които са ми направили впечатление в този сайт наред с още таланти като тебе!Благодаря за коментара ти!
    Ице ти си моя спътник навсякъде - твойто мнение е толкова важно за мен, колкото това на моите родители! Както дете се страхува да каже на родителите си за нещо така и мене ме е страх от тебе как ще реагираш! Много те обичам!
  • И това е страхотно,особено последните 2 стиха
  • Тъжно, но хубаво!!! Поздрави, Радина!!!
  • Тъжна песен...Залезът и зората...
  • Мерси надявам се ти е харесало!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...