Песен за самотата
Забивам нокти в дланта
и от там кръв тече.
Пада гореща сълза
от плачещо сърце.
Две очи изгубили своя цвят красив
се взират в мрака,
на пътят безлюден и сив
си мечтаят човекът тъй любим да ги чака.
Устни нежно шепнат
твойто име в тишината,
когато плача - те трепнат,
проклинайки самотата.
Глас тънък и божествен,
едва улавящ се в празнотата,
но заслушаш ли се, пее чудна песен
за залеза на любовта и на болката зората!
и от там кръв тече.
Пада гореща сълза
от плачещо сърце.
Две очи изгубили своя цвят красив
се взират в мрака,
на пътят безлюден и сив
си мечтаят човекът тъй любим да ги чака.
Устни нежно шепнат
твойто име в тишината,
когато плача - те трепнат,
проклинайки самотата.
Глас тънък и божествен,
едва улавящ се в празнотата,
но заслушаш ли се, пее чудна песен
за залеза на любовта и на болката зората!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радито Балчева Всички права запазени
