8 июн. 2019 г., 11:26

Песента на черепа

828 1 0

Живее ми се, как ми се живее,

и отговорът (моя е) да бъда...

Сърцето ми, изядено, копнее

за възкресение след смъртната присъда... 

 

Отново искам дрехите от плът

така удобни, лепващи ми като ръкавица. 

Омръзна ми отдавна тази смърт 

и разговорите със сляпата къртица...

 

Живее ми се, как ми се живее!

Как искам в мен жена пак да се влюби! 

Като Слънце тя за мен да грее, 

а аз да впия в нея... хищни зъби...

 

15.10.2016.

 

Георги Каменов 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...