6 дек. 2007 г., 11:11

Песента на рибаря

2K 0 19
                                   Тъмно е над морето.

                                   Блъскат чела вълните.

                                   Къпят с вода лицето.

                                   Лодката е пробита.

                                   Страшно е. Не утихва

                                   черната морска стихия.

                                   Вятърът днес е сприхав.

                                   Скубе ме и ме бие.

                                   Златният кораб в мрака

                                   като звезда изгрява.

                                   Има надежда. Чакам

                                   кораба да доплава.

                                   Идва свети Никола,

                                   лодката да запуши,

                                   преди водата отдолу

                                   да я погълне бездушно.

                                   Идва свети Никола.

                                   Той ще спаси рибаря.

                                   Само на него се моля.

                                   В него е моята вяра.

                                   Мрежите да сребреят.

                                   Щом се прибирам в къщи,

                                   песен за него пея.

                                   Винаги да ме завръща.

                                  

Не се получи много хубаво, но е от сърце.

Честито на всички именници, бургазлии, рибари и банкери, които празнуват днес!!!

                                                                     

                                                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...