6 дек. 2007 г., 11:11

Песента на рибаря

1.9K 0 19
                                   Тъмно е над морето.

                                   Блъскат чела вълните.

                                   Къпят с вода лицето.

                                   Лодката е пробита.

                                   Страшно е. Не утихва

                                   черната морска стихия.

                                   Вятърът днес е сприхав.

                                   Скубе ме и ме бие.

                                   Златният кораб в мрака

                                   като звезда изгрява.

                                   Има надежда. Чакам

                                   кораба да доплава.

                                   Идва свети Никола,

                                   лодката да запуши,

                                   преди водата отдолу

                                   да я погълне бездушно.

                                   Идва свети Никола.

                                   Той ще спаси рибаря.

                                   Само на него се моля.

                                   В него е моята вяра.

                                   Мрежите да сребреят.

                                   Щом се прибирам в къщи,

                                   песен за него пея.

                                   Винаги да ме завръща.

                                  

Не се получи много хубаво, но е от сърце.

Честито на всички именници, бургазлии, рибари и банкери, които празнуват днес!!!

                                                                     

                                                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...