6.12.2007 г., 11:11

Песента на рибаря

1.9K 0 19
                                   Тъмно е над морето.

                                   Блъскат чела вълните.

                                   Къпят с вода лицето.

                                   Лодката е пробита.

                                   Страшно е. Не утихва

                                   черната морска стихия.

                                   Вятърът днес е сприхав.

                                   Скубе ме и ме бие.

                                   Златният кораб в мрака

                                   като звезда изгрява.

                                   Има надежда. Чакам

                                   кораба да доплава.

                                   Идва свети Никола,

                                   лодката да запуши,

                                   преди водата отдолу

                                   да я погълне бездушно.

                                   Идва свети Никола.

                                   Той ще спаси рибаря.

                                   Само на него се моля.

                                   В него е моята вяра.

                                   Мрежите да сребреят.

                                   Щом се прибирам в къщи,

                                   песен за него пея.

                                   Винаги да ме завръща.

                                  

Не се получи много хубаво, но е от сърце.

Честито на всички именници, бургазлии, рибари и банкери, които празнуват днес!!!

                                                                     

                                                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...