Песимистично
Светът все още е прекрасен,
все още птички пеят вън,
но нашият живот ужасен
дано е само кратък сън!
* * *
Какви ли песни да запея,
какви ли рими да редя,
че мъката ми е за нея -
не мога обич да родя!
Българийо, защо умираш,
оставяш своите деца?
Защо бедите им не спираш
и мъчиш техните сърца?
Какво дедите ни сгрешиха
по дългия си път до тук,
каква греховност сътвориха,
та всичко ни върви напук?
Какво във гена ни се сбърка,
та правим всичко на инат
и таз държава се обърка
и тъне в хаос непознат?
Защо пак днес сме разделени
на много лоши и добри,
душите ни са наранени
и адски огън ги гори?
И няма никаква надежда
за нас и нашите деца,
и отчаянието се загнездва
във градове и във селца?
* * *
О, Господи, ела отново,
подай ни дружеска ръка
и подкрепи ни с мисъл, слово,
та да не мъчим се така!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Все права защищены
