15 сент. 2017 г., 08:38

Песните ми са истински!

1.3K 3 18

Като цвят на минзухарче вятърът ме вее.

Но аз не съм глухарче!

Аз дишам, страдам и пея!

Какво да направя? Не мога да се смея!

Но песните ми никой не чува!

Сама ли съм, или така ми се струва?

Лошо ли звучат? Какво ли?

Липсват синкопи? Бемоли?

Що за еснафски маниери?!

Аз знам, че всеки в тях ще се намери!

Какво като нямам почит и слава?!

Песните ми са истински и заслужават похвала!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Писала съм го отдавна, в един от тежките си периоди. Дано ви хареса.

Комментарии

Комментарии

  • Добре си ми дошла, Магда. Радвам се, че намери време за мен и моите песни. Ела пак!
  • Да... твоите песни са истински...
  • Благодаря ти Веси. Ти си ми рядък гост. Като бяла лястовица! Ще се опитам да те привлека отново на "моята жица".
  • Е, Марги, надявам се, че след всички тези коментари вече не се съмняваш, че песните ти се чуват. А аз ще добавя, че никак не са лоши. Така, че пиши! С удоволствие те четем. Поздрави!
  • Де да бях наистина силна! Ама не! Искам до мене силно рамо. Слава Богу - имам го. Благодаря за куража от Васето и Давид! Всеки има нужда от окуражаване, ако му провисне гарда.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...