15 сент. 2017 г., 08:38

Песните ми са истински!

1.3K 3 18

Като цвят на минзухарче вятърът ме вее.

Но аз не съм глухарче!

Аз дишам, страдам и пея!

Какво да направя? Не мога да се смея!

Но песните ми никой не чува!

Сама ли съм, или така ми се струва?

Лошо ли звучат? Какво ли?

Липсват синкопи? Бемоли?

Що за еснафски маниери?!

Аз знам, че всеки в тях ще се намери!

Какво като нямам почит и слава?!

Песните ми са истински и заслужават похвала!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Писала съм го отдавна, в един от тежките си периоди. Дано ви хареса.

Комментарии

Комментарии

  • Добре си ми дошла, Магда. Радвам се, че намери време за мен и моите песни. Ела пак!
  • Да... твоите песни са истински...
  • Благодаря ти Веси. Ти си ми рядък гост. Като бяла лястовица! Ще се опитам да те привлека отново на "моята жица".
  • Е, Марги, надявам се, че след всички тези коментари вече не се съмняваш, че песните ти се чуват. А аз ще добавя, че никак не са лоши. Така, че пиши! С удоволствие те четем. Поздрави!
  • Де да бях наистина силна! Ама не! Искам до мене силно рамо. Слава Богу - имам го. Благодаря за куража от Васето и Давид! Всеки има нужда от окуражаване, ако му провисне гарда.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...