Като цвят на минзухарче вятърът ме вее.
Но аз не съм глухарче!
Аз дишам, страдам и пея!
Какво да направя? Не мога да се смея!
Но песните ми никой не чува!
Сама ли съм, или така ми се струва?
Лошо ли звучат? Какво ли?
Липсват синкопи? Бемоли?
Що за еснафски маниери?!
Аз знам, че всеки в тях ще се намери!
Какво като нямам почит и слава?!
Песните ми са истински и заслужават похвала!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
