Пет страници от един живот
ПЕТ СТРАНИЦИ ОТ ЕДИН ЖИВОТ
Ще избягаме! Кървав камшик е войната!
Вече нямаме дом... и животът се срина.
Като валяк тя мина през нас безвъзвратно,
а смъртта е на всички семейства роднина.
. . .
Ние бягаме. С ужас! Назад е войната.
Пред очите ни - граници, телени мрежи.
Носим хляб и сълзи вместо сол, а в торбата
има шепа мечти и човешки стремежи.
. . .
Който стигне морето, забравя войната.
С триста плахи усмивки се качваме в лодка,
без да знаем, че гроб ще ни стане водата,
ще потънат жените и рожбите кротки.
. . .
Оцелях от страха, оцелях от войната,
но сега сред вълните детето си търся.
И трепери от студ не плътта, а душата.
Аз достигнах брега, но животът ми свърши.
. . .
Дълго търсих сина си... Намерих обувка.
Бе на друго детенце от лодката наша.
И с последната бащина моя целувка
аз я хвърлих в морето... Жив ли съм? Страшно е...
май 2016
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
