pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
26.08.2016 г., 16:30 ч.

Пет страници от един живот 

  Поезия » Гражданска
777 4 11

 

 

     ПЕТ СТРАНИЦИ ОТ ЕДИН ЖИВОТ

 

 

Ще избягаме! Кървав камшик е войната!

Вече нямаме дом... и животът се срина.

Като валяк тя мина през нас безвъзвратно,

а смъртта е на всички семейства роднина.

. . . 

Ние бягаме. С ужас! Назад е войната.

Пред очите ни - граници, телени мрежи.

Носим хляб и сълзи вместо сол, а в торбата

има шепа мечти и човешки стремежи.

. . . 

Който стигне морето, забравя войната.

С триста плахи усмивки се качваме в лодка,

без да знаем, че гроб ще ни стане водата,

ще потънат жените и рожбите кротки. 

. . . 

Оцелях от страха, оцелях от войната,

но сега сред вълните детето си търся.

И трепери от студ не плътта, а душата.

Аз достигнах брега, но животът ми свърши.

. . . 

Дълго търсих сина си... Намерих обувка.

Бе на друго детенце от лодката наша.

И с последната бащина моя целувка

аз я хвърлих в морето... Жив ли съм? Страшно е...

 

май 2016

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роси, благодаря, че си се върнала толкова назад във времето и коментираш този стих! Изпращах го и на конкурс, но не се открои пред очите на журито. Затова пък, си има свои почитатели читатели като теб и това ми стига!
  • Разтърсващо!!! Колко обич е нужна да съпреживееш чуждата болка, като своя!?! Невероятен талант! Чудесен стих!
  • Мила Ели, успяваш винаги да ме зарадваш с коментарите си и аз съм ти много благодарна за съпричастието и споделената позиция!
    Още веднъж - благодаря!
  • За мен е необясним слабият интерес към този стих, съдържащ толкова човешка болка и съпричастие.
    Споделям позицията ти, Мария.
    Поздрави!
  • Трогнаха ме думите ти, Лъвче! Дано съм ги заслужила.
  • Разтърсващо!!! За да съпреживееш чуждата болка, като своя и да я превърнеш в стих, се иска огромно сърце! Благодаря, че Ви има, Мария!
  • Роси, загвоздила си с този цитат коментара си, благодаря ти!
  • "И трепери от студ не плътта, а душата."
    Почитания...
  • Радвам се, че в нашия сайт срещам човешка съпричастност към болката на тези нещастни хора. Да - наистина не всички са камикадзета. Нека повярваме в доброто и даряваме добро! Благодаря ви, момичета!
  • Почитания, Мария!
  • Истинско чудо е да срещна човек, съпричастен към невинните жертви на войната! Наплашихме се от тероризма и се появи един противен вирус - да смятаме всички бежанци за камикадзета... светът не е само чер или бял!
Предложения
: ??:??