6 мая 2010 г., 08:54

Петдневна раздяла с болката

732 0 1

Първи ден: не знам какво се случи.
Някой е изчезнал от живота ми.
Наоколо е някак пусто...
Сълзи напират във очите ми.

 

Задавам хиляди въпроси,
а отговори - още никакви.
А истината пак е проста,
но трябва времето да я изпита.

 

Вторият ми ден премина трудно.
Събудих се с порой в очите.
И времето съвсем не беше хубаво...
Лъчите бяха в облаците скрити.

 

Усещах странна вътрешна утеха.
Преливах се от смях във сълзи.
Намерих отговори, истини и грешки.
Лъжата с твойто име кръстих.

 

Изпитвах жаждата за отмъщение
и мразех цялата ти същност.
Разбрах - и ти си като мене
и точно туй влуди ме всъщност!

 

Трети ден, а вече пиша стихове.
Навън - мъгла и облаци, и дъжд.
Усмихвам се, тъгувам тихо.
Усещам липсата на мъж.

 

Но няма сълзи, само малко мисли
и останки от познат парфюм.
И всичко е по старому, си мисля.
Но тайно се надявам пак наум...

 

Четвърти ден: прекрасно утро -
лъчи и люляци в зори!
Усмивки, танци - на закуска сутрин.
Животът е красив, нали!

 

Приятно е на път за вкъщи.
След дъжд асфалтът е елмаз.
Наистина светът е същият.
И с тебе, и без теб съм АЗ!

 

Ден пети: Боже, равнодушие!
Сълзи ли?! Стига толкова!
Простих ти тихо и великодушно.
Животворна е раздялата със болката!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всичко е точно така при раздялата, и чувствата, и болката, и терапията, но каквото и да се случва с нас, винаги трябва да бъдем себе си.
    Благодаря, че сподели с нас!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....