11 авг. 2007 г., 15:38

Пианистката

1.1K 0 2
Тя беше пианистка добра
с дарба от небесата, в нея
живееше музиката и любовта.

От мъничка свири и се бори
за това някога да може
да достигне върха.

И свиреше с часове и не вярваше,
че може любовта толкова
болка да и донесе.

Момичето малко се влюби в момче.
Срещна го случайно, а той всичко
и отне.

Любовта й към него беше
чиста и откровена, а
той и отвърна с факта,
че за него беше поредна.

И раздвояваше се пианистката
малка, защото трябваше да реши:
"Любовта или стремежът й към върха?"
А отговорът бе труден и караше
сърцето и да крещи.

За нея музиката й бе стихия,
а той и връщаше усмивката
и я караше от щастие да лети като фурия.

Но изборът бе жесток!!!
И мисли горката, премисли и накрая реши
с музиката да продължи.

А любовта остави, защото разбра,
че момчето, което обичала, я е
лъгал и жестоко я заболя.

И спасение за нея музиката беше!

Тя каза това и никога повече
не продума за любовта.

Посвети се изцяло на музиката,
макар и в сърцето си да чувстваше
самота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...