Искам да направя нещо велико!
Дилема: Да съчиня поема,
или да направя откритие...
Защо не? Като Шекспир или оня Ото...
Вероятност равна на шестица от тотото.
Нямам дарба и помощ отникъде
и на тавана нищо не пише...
Запасена съм с думи и числа от снощи.
Тях сънувах. Имам хъс и прозрение!
И редувам римуване с умножение...
Мръква. Ама май се получи:
Написах поема! Е, малко е куца,
но ще я шинирам за одобрение – утре.
Днес...
Вкъщи е като след заметресение,
кучето е заспало прогизнало,
Милото преди час се е върнал,
пита има ли нещо за ядене,
или съм заета с творчески планове...
Реагирам светкавично!
Докарвам виновния поглед
и поръчвам пица за двама –
Пеперони, любимата му.
Пожелавам му да ùсе наслади
(Сиреч да се натъпче до горе.)
За да не ми говори...
След Пеперони-то
бурята е отминала.
Изравям пътя до своята стая
и призовавам Музите...
Нямам време за губене,
на света са нужни открития!
.
© Недялка Арнаудова Все права защищены