Пица за двама.

Искам да направя нещо велико!

Дилема: Да съчиня поема,

или  да направя откритие...

Защо не? Като  Шекспир или оня Ото...

Вероятност равна на шестица от тотото.

Нямам дарба и помощ отникъде

и на тавана нищо не пише...

Запасена съм с думи и числа от снощи.

Тях сънувах. Имам хъс и прозрение!

И редувам римуване с умножение...

Мръква. Ама май се получи:

Написах поема! Е, малко е куца,

но ще я  шинирам за одобрение – утре.

Днес...

Вкъщи е като след заметресение,

кучето е заспало прогизнало,

Милото преди час се е върнал,

пита има ли нещо за ядене,

или съм заета с творчески планове...

Реагирам светкавично!

Докарвам виновния поглед

и поръчвам пица за двама –

Пеперони, любимата му.

Пожелавам му да ùсе наслади

(Сиреч да се натъпче до горе.)

За да не ми говори...

След Пеперони-то

бурята е отминала.

Изравям пътя до своята стая

и призовавам Музите...

Нямам време за губене,

на света са нужни открития!

.