Пиета
Ходенето по жарта
разискря премълчани многоточия.
От стомните на русалии пих вода.
Сега си знам -
Страхът е болен без пророчества.
В света на сенките гравирам пиета,
а лунната пътека не намира смисъл
да е пътека
за паднала в капан душа.
Прегризвам лапа.
(вече не боля)
Оброчището на капана храня.
Покръствам го със майчина сълза
и продължавам.
Друго няма!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лъки Все права защищены
Благодаря, че поспряхте на вълчата ми пътека, приятели!
