Прочухме се! – със къщите за тъщи,
защо ли хич не се учудвам пак?
Милиони хора трескова се мръщат,
стотици се облажиха – с мерак.
Не е виновен, който зелник хапва,
а онзи който го е подарил.
Защото част от зелника остава,
при този дето го е сътворил.
Напълнихме се с къщи – все за гости,
в които никой даже не е спал.
А врътката е всъщност доста проста,
но кой да я разрови, тая кал?
Че тъщите си искат свойте къщи,
за нищо на света не връщат те.
И всичките са най-отбрани тъщи –
водата от чешмата ни зове!
© Данаил Таков Все права защищены