1 may 2019, 12:54

Пийте по една студена

  Poesía
490 1 7

Прочухме се! – със къщите за тъщи,

защо ли хич не се учудвам пак?

Милиони хора трескова се мръщат,

стотици се облажиха – с мерак.

 

Не е виновен, който зелник хапва,

а онзи който го е подарил.

Защото част от зелника остава,

при този дето го е сътворил.

 

Напълнихме се с къщи – все за гости,

в които никой даже не е спал.

А врътката е всъщност доста проста,

но кой да я разрови, тая кал?

 

Че тъщите си искат свойте къщи,

за нищо на света не връщат те.

И всичките са най-отбрани тъщи –

водата от чешмата ни зове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...