Писане на стих
Целувам дните си по буза,
откакто слънцето ги праща.
До мене сяда мойта муза
и за ръката тя ме хваща.
И мълком кротко ме подканя
и днеска нещо да напиша.
Перото с радост се покланя
и като живо то въздиша.
И аз в компанията славна
набирам смелост и куража
да почна стих със буква главна
и с него нещичко да кажа.
И ред по ред с една заблуда
аз стихото си днеска пиша.
Дали светът ще е в почуда,
когато сричките му диша?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
