31 июл. 2016 г., 08:41

Писано с надежда

934 0 0

 

Писано с  надежда

 

 

Още съм драка – малка и остра,

 тръни – ръцете, болки – очите,

често в гласа вятър изохква

и вместо капки, падат сълзите,

от тях може дърво да изгние,

но няма страшно –

на сълзи драките са най-устойчиви!

 

Нощите пеят с гласа на петлите,

аз съм спокоен, макар и учуден,         

всяка нощ нощите пеят за дните,

чува ги слънцето сънено сутрин.

 

А пък душата все

чака ли, чака

да зърне отнейде

поне отблясък

от светлина

в мрака…

 

+

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...